По брега.

Езерото беше първото нещо , което беше направило впечатление на Алис след като слезе от влака. Кристалните му води толкова и напомняха за красивата Франция и Бобатон ...

Часовникът пред портата на Хогуортс удари 11пъти. Беше почти обяд, но повечето ученици в момента отиваха на закуска. Двора беше пуст. Не след дълго обаче фигурите на двамата души изникнаха пред портата и бавно заслизаха по склона към езерото. Бяха потънали в дълбок разговор за нещо.
- Как мислиш? Какво би станало ако ... не успееш?
Алис погледна любопитно към момчето срещу нея. Той сви рамене.
- Не искам да си помислям.
Двамата потънаха в кратка тишина. Най-сетне бяха слезли на брега на голямото езеро и всеки беше погълнат от собствени мисли. Блек просто наблюдаваше спокойните води. Беше красиво. Слънцето се поддаде иззад един облак и освети лицето й, заслепи я. Не беше забелязала как бяха изминали двата часа от закуската.
- Търсил ли си някаква информация за мидите ... може би на някое по-хм ... мрачно място. Боргин и Бъркс?

... Зад тях се чуха стъпки. Двамата се обърнаха рязко хванали пръчките в ръцете си. Риддъл погледна смъртожадната и каза като въздъхна с облекчение:
- Кейт ...
Директорката само се усмихна злобно. Тогава обърна глава към момичето ,което седеше до смъртожадния и попита със студен глас:
- Блек нали?
Момичета кимна. Минели се усмихна още повече. Тогава продължи с по-лигав тон като нарави още няколко крачки към тях:
- Кога ще очакваме да се присъедините към Черния Лорд ,госпожице Блек?
Алис не бе очавала този въпрос от директорката. Тя явно не се притесняваше ,че рийвънклоуката може да научи ,не се притесняваше от факта ,че случайно може да се разчуе. Тя седеше спокойно чакаща отговора. Том стоеше и ги наблюдаваше отстрани и също чакаше отговора на Алис ,а той дълбоко се надяваше тя да отговори така както той очакваше...

Това обаче не стана. За един дълъг миг Алис гледаше директорката право в очите.
- Не мисля, че трябва да се присъединявам към каквото и да е. Чувствам се свободна сама да избирам целите в живота си, идеалите си, а същото така и враговете си ...
Усмивката на Кейт помръкна за миг. Не беше очаквала толкова студен отговор. Самата Блек не можеше да повярва, че е казала това. Сякаш опитваше да убеди себе си. След разговора им с Том, Алис мечтаеше повече от всякога да бъде Смъртожадна. Но също така знаеше, че винаги ще съжалява за това. Искаше да е свободна ... без граници дадени и от когото и да е.

Том не можеше да повярва. Не мислеше ,че Алис мислеше по този начин. Той знаеше ,че тя искаше да бъде смъртожаден ,но какво стана. Той я погледна невярващо. Алис забеляза това с периферията си. Директорката също не бе очаквала този отговор. Тя мислеше ,че момичето искаше да бъде смъртожаден. Тя не знаеше какво да каже. Той също. Все още не можеше да разбере какво я препъваше. Тогава директорката най - после се намеси:
- Обедена ли си в решението си? Рода Блек е служил на Лорда нима сега искаш да предадеш фамилията. - Тя отиде до Алис и седна до нея. Погледна я в очите и продължи да говори: - Много смъртожадни са такива поради простата причина ,че не предават своята мистокръвна фамилия. Т произхождаш от наистина добра фамилия и не съм чувала никога някой от Блек да каже това ....

- Не искам да бъда смъртожадна, просто за да не предам фамилията Блек!
Гласът на Алис се беше повишил. Започваше да се ядосва. Не разбираха ли? Тя не можеше да бъде смъртожадна! Не ... не можеше ... Те не знаеха какво се беше случило! НЕ!
- Знаете ли колко хора от рода Блек са наречени родоотстъпници само защото са искали свобода? Знаете ли, че техните роднини са ги направили роодотстъпници? Нима мислите, че биха избягали при мътнородите просто така? Исла, Финиъс, Мариус, Сидрила, Алфард и дори Сириус и моята сестра Андромеда?!
Но Том вече не слушаше. Беше изпаднал в екстаз. Алис беше казала мътнороди. Беше нарекла тези гнусни създания мътнороди ... каквото и да говореше ... някой ден ... някой ден тя щеше да стане една от тях. Беше сигурен.

Минели видя ,че Алис се разгорещи и не искаше да повдига вече темата. Тогава се обърна към Риддъл като попита:
- Е , Том? Нещо за мидите?
Момчето само вдигна рамене. Той не знаеше нищо за мидите. Но не си беше губил времето да търси нещо ,защото нямаше време. И когато Кейт му напомни за мидите той се замисли. Къде може да са и защо Черния Лорд толкова усилено си търси? Том се питаше това от доста време ,но винаги си отговаряше - Няма значение! Той трябваше да намери тези миди. Логиката водеше ,че щом са миди трябва да са във водата ,но Том беше убеден ,че вече са извадени и няма да се намерт във водата. А и беше прекалено лесно. Момчето погледна към професора ,която също незнаеше нищо още...

Алис усети вълната притеснение , което се изписа на лицето на Том. Риддъл видя, че момичето го гледа и понечи да извърне глава.
- Ами ако мидите все още са някъде там ... във водата ... незнайно къде?
Директорката и Слидеринецът вдигнаха глави. Толкова време бяха размишлявали къде може да са и всеки път се уверяваха все повече, че са преместени. Алис продължи.
- Ако все пак някой ги е намерил? Помните ли реликвите на смъртта? Мощни предмети, всеки ги е искал за себе си. Ако черните миди са нещо такова? Ако някой ги е намерил и е искал да ги скрие от погледите на другите? Къде би ги скрил? Там, където всички мислят, че е невъзможно ... защото е прекалено очевидно ...

Риддъл се замисли над това. Алис бе напълно права. Но къде можеше да ги намерят. Имаше хиляди места. Имаше два варианта - или в Боргин и Бъркс или в Библиотеката...
- Оо Том ... в Библиотеката няма да намериш нищо ... Познавам всички книги в тази библиотека и в никоя не пише нещо подобно...
Кейти му беше проникнала в мислите. Тогава на Риддъл му остана една възможност. Той бе потънал в дълбоки мисли ,когато Минели се изправи. Тя се отупа бавно черната си рокля ,която й стоеше прекрасно. Тогава се обърна към с гръб към тях и тръгна нагоре ,като им каза:
- Сега ако ме извините имам работа.
Тя направи още няколко крачки и изчезна от погледите на Риддъл и Алис....

Двамата останаха загледани още няколко мига в мястото, където беше изчезнала директорката. Мислите на Алис отново се бяха отнесли към отварите и отровата, която беше измислила. Чудеше се и къде беше чувала за мидите. Сигурна беше ... че някъде ... някога, в миналото, беше слушала за тях ... Алис въздъхна дълбоко. Знаеше, че няма да се сети сега. Погледа и се извърна към Том. Той все още беше загледан в нищото.
- Харесваш ли я?
Риддъл сякаш се сепна от гласа й и се събуди от транс. Погледна я.

Той погледна Блек. Беше се стреснал от въпроса ,който тя му бе задала. Той незнаеше какво да каже. Беше объркан. Но за да прикрие това той каза сигурно:
- Не!
Той всъщност не искаше да казва това ,което си мисли. Той мислеше да запази това за себе си. Блек го погледна и сякаш за да прецени дали казва истината. Том реши да смени темата за да избяга от този момент.
- Знаеш ли нещо за мидите?
Блек забеляза това ,но реши да не повдига отново темата.
- Да! Чувала съм ,но не мога да се сетя кога. Опитвам се ,но нямам спомен от къде съм ги чувала ...
Том въздъхна тъжно...

Двамата изпаднаха в неловка тишина. Алис беше сигурна, че въпроса на Том я е объркал. Самата тя не знаеше защо го е питала това. Знаеше, че няма да и каже дори и да има нещо.
- Е ... аз трябва да тръгвам. Нали знаеш ... да разтоварвам багаж ...
Бяха изминали 15 минути от последните им думи. Двамата стояха загледани в кристалните води.
- О - беше простата реакция на Том - Хайде да се прибираме тогава ...
Слънцето се беше качило високо на хоризонта. Минаваше обяд и около тях се мяркаха тук таме ученици. Двамата четвъртокурсници се движеха бавно по склона нагоре. Когато стигнаха портата се разделиха. Том пое надолу към подземията, а Алис я очакваше изкачването на милион стълби, както и се сториха ...
- Ще се видим на вечеря! - извика Том на момичето, но тя вече се беше скрила на горния етаж - Може би ...

П.С Това мнение преминава всяка граница на тъпотата, но ...