Отраканата
Въведение: В този разказ става въпрос за миналия живот на едно момиче . Разликата е че съм запазила името и фамилията си но това е без значение . Предполагам че от разказчето ще си проличи, защо се казва "Отраканата".
Първа глава
Тъкмо спях и сънувах най- хубавия си сън, когато майка ми извика отдолу:
- Мииилааа! Ставай за училище!
Обърнах се на другата страна и се захлупих с възглавницата. Майка ми извика още веднъж отдолу:
- Белатрикс Блек Даркскай! Ако не слезеш веднага ще предприема сериозни мерки!
Станах и измърморих:
- Добре де, добре де ставам.
Изтегнах се и си оправих леглото. Отидох до банята и влязох. Събух си пижамата докато пълнех ваната си с любимия си шампоан с ванилия и кокос. Напълни се и спрях водата. Потопих се блажено във хладката, релаксираща вода. Слязох под водата, за да си намокря косата. Извадих шампоана си и си измих косата. Излязох от ваната и се увих с една кърпа. След половин час бях готова със изсушаването на косата си. Отворих огромния си гардероб и се разходих из дрехите. Обичах късите котейлни роклички, но пък всички досади(момичетата от класа ми) носеха такива. Все пак аз бях кралицата на аутсайдерите в училище. накрая си избрах едни широки джинси и леко раздърпана блуза. Вдигнах косата си на един доста екшън кок. Имах косата мечта- руса, средно дълга и вълниста. Всички кифли в училище ми завиждаха за нея. Затова на чина ми непрекъснато имаше заплахи че ако не се подстрижа ще вземат сериозни мерки. Непрекъснато откривах снимки с ножици или пък къси прически. Не им обръщах внимание. В първи клас доста ме беше страх, но мама каза че те просто завиждат. Оттогава не им обръщах внимание. Я колко се отплеснах. Слязох долу. Мама ми подаде купичка със закуска и ме погледна неодобрително.
- Винаги ли трябва да носиш това?
Станах ядосано от стола и казах:
- Щом не ти харесва, по- добре да не ти се вясвам пред очите.
Станах възможно най- шумно от масата отидох в коридора намъкнах кецовете си и затръшнах входната врата зад себе си. Докато вървях към училище се замислих. Стигнах вратата и ми се искаше да си блъскам главата в нея. Защо ми трябваше да се карам с мама?! Какво ми ставаше?! Тръснах глава и изкарах тези мисли от главата си. Бях решила за довечера да и купя някакво подъръче и да се извиня. Огледах се, на двора нямаше никого. Е как ли щеше да има. Та аз бях дошла 20 мин. по- рано отколкото трябваше. Изпъшках и се пльоснах върху пейката. Момчетата още ги нямаше. Нека ви разкажа за тях. Аз се движех с групичка момчета. Те се казваха: Джо, Невил, Хари и Райън. Всички освен учителите ни наричаха "Отраканите" и ни се подиграваха, но на нас (или поне на мен ) не ни правеше впечатление. Замислих се каква бях преди да срещна групичката си. Бях мила и с Манди бяхме най- добри приятелки. Споделяхме всичко. При спомена за най- добрата си приятелка се свих болезнено и очите ми засмъдяха. Тя загина в катастрофа заедно с родителите си преди 5 години. Опитах се да избутам спомена за нея от главата си, но не се получаваше. Тогава до мен се чу мазен глас:
- Оооо! "Отраканата" плаче! Ей елате всички да видите.
Дори не се обърнах. Знаех прекрасно, че зад мен стои Сам с глупавата си групичка. Те започнаха да ми се подиграват, но не им обърнах внимание. Изведнъж зад мен се чу момче:
- Оставете я намира!
Можех да позная този глас от километри. Беше Джо. Сам веднага започна да му се лигави:
- О скъпи здравей! Какво ще кажеш за една разходка из училищния двор?
Тя запърха с мигли невинно. Лепна се за ръката му и повдигна крак. Погледнах я ядно. Тя ми се изплези в мига в който Джо обърна глава. Той раздразнено издърпа ръката си от нейната и каза:
- Не ми се лепвай, кифло! Грозилище такова.
Лицето на Сам помръкна, а аз я погледнах подобеносно. Тя изкрещя и се направи на нещастна:
- Тя те е настроила срещу мен! Тя ти е казала всичко!
През цялото време ме сочеше гневно с пръст. Джо я погледна ледено:
- Мисля че съм достатъчно голям да си решавам сам! Никой не ме е настройвал!
За щастие на Сам, точно в този момент пристигнаха останалите момчета и тя злобно се опита да ме оскубе. Хванах ръката и и я изкривих. Тя започна да крещи от болка, а очите и се напълниха с гневни сълзи.
- Ще си платиш за това!- изсъска тя.
Даде знак на групичката си и те тръгнаха към класната стая. Докато вървяха ви хвърляха възможно най- страшните си погледи. Отговарях им със спокойна усмивка. Райън се приближи към мен и отвори ръце за прегръдка:
- Красавице! Тази година си още по- красива!
Усмихнах се и го целунах нежно по устните. Той ме прегърна и също ме целуна. Забелязах с периферното си зрение, че Клоувър(една от групичката на Сам) ме гледа заканавщо. Усмихнах се лукаво. На нея и личеше от 10 метра, че харесва Райън. В следващия момент всички мисли изтекоха от главата ми, изгонени от страстната целувка на Райън. Едно остро покашляне ме върна на земята. Хари се обърна към нас през смях:
- Ей Ромео и Жулиета! Мисля че достатъчно се целувахте дайте да влизаме в час, че старата(така наричахме класната си) пак ще мрънка.
Хари направи физиономия. С Райън се засмяхме и тръгнахме прегърнати към класната стая...
Следва продължение...
П.П. Моля ви пуснете коментари, за да знам има ли смисъл да продължавам. А и това е част от първа глава да знаете. по- късно ще пусна и останалото.
Индекс 
