Масата на Рейвънклоу

Едно момиче нахлу в Голямата зала. Движеше се с бърза крачка, забила поглед в земята. Мислеше си, че е закъсняла. Когато стигна до масата на Рейвънклоу и вдигна глава я очакваше изненада. Беше празна. Погледна часовника си. 9. Нима тук нямаха час за закуска? Каква волност. Момичето тръсна глава и седна на масата.
Чувстваше се като наказана. Чувстваше се кофти. Вече не беше в Бобатон ... не беше в топлото и уютно училище ... сега беше в стар прашен замък с умряла атмосфера. Нямаше ги приятелите й, нямаше ги ...

Преди да довърши мислите си обаче, нещо привлече вниманието й. Вратата на Голямата зала се беше отворила и от там се появи първия човек, който Алис виждаше от Хогуортс. Беше ...

.. Хилари. Тя бе слязла долу ,защото не можеше да спи. Видя момичето ,което седеше на масата на Рейвънклоу и я гледаше с интерес. Предположи ,че е нова и реши да отиде да я разведри. С бързи крачки и дружелюбна усмивка грифиндорката приближаваше непознатата. Тя се спря пред нея и й каза:
- Здравей! Сигурно си нова! Аз съм Хилари Скот и съм от Грифиндор.
Тя попаде ръка ,но момичето не я пое. Тя се обърна на другата страна като облегна брадичка на ръката си и каза тъжно:
- Тук не е същото.
Хилари й метна тъжен поглед при вида на четвъртокурсничката ,която гледаше жасно. Дори и да бе в гръб към Хилари тя бе сигурна ,че момичето бе тъжно , лицето й изглеждаше студено. Хилари бавно дена на пейката до нея. Тогава промърмори тихо:
- Не ти харесва тук нали?
Момичето само поклати глава в знак на съгласие. Тя въздъхна някак безразлично.
- В бобатон беше различно. Беше прекрасно. - последната дума натърти отново с тъжен тон...

- Както и да е ... Бобатон е минало. Аз съм Алис между другото. Алис Блек.
Най-сетне момичето подаде ръката си. На лицето и се показа леко кисела усмивка.
- Оу ти си Блек ...
Грифиндорката изгледа Алис. Сякаш преценяваше дали е от добрите Блек или от лошите. Това подразни рейвънклоуката, но тя преглъдна горчивината и безразлично каза:
- Щом говоря с теб, значи нямам намерение да ти правя нищо лошо ... предполага се.
Хилари се усмихна леко. Не беше сигурна дали новата и допадаше. Беше странна.
- Е Хилари, нещо хубаво, с което да похвалиш твоят любим Хогуортс? Изглежда хранатата не е едно от тези неща ...
Алис сведе поглед към ястията пред себе си. Купчини препечени филийки, тиквен сок и сладки. Как можеше при толкова храна да няма гофрети или пък прясно мляко?! Тези хора бяха луди да пият тази отвратителна оранжева течност, която наричаха сок.

В същия момент в Голямата зала нахлу Риддъл. Той както винаги гледаше студено и вървеше напред. Грифиндорката ,която сега удобно се бе настанила до непознатата се намръщи. Ще го следеше с поглед. Като чели го изучаваше. Риддъл забеляза с периферие двете момичета ,които сега го бяха зяпнали. Той реши да не сяда на масата на Слидерин. Днес искаше да се закачи с някого. Тогава отиде до момичетата и каза на подигравателно на грифиндорката:
- Тук ли е мястото ти?
Хилари се ядоса и каза:
- На теб също не е това мястото ти!
Риддъл я изгледа заплашително и каза съскащо:
- Никой не ми заповядва най -малко ти!
Хилари вече бе кипнала ,но реши да не продължава. Тя стиснала юмруци отиде на масата на Грифиндор и седна шумно да се храни...
Бе станало девет и полувина. Ученици бяха нахълтали в залата....

Алис наблюдаваше сценката мълчаливо. Беше доволна, че грифиндорката се беше разкарала, но не беше сигурна дали новодошлия и допадаше повече. Тя го погледна в очите. За миг двамата се разучаваха.
- Казвам се Том Риддъл. От ...
- Слидерин си. Няма нужда да го казваш.
Момчето я погледна леко объркан. Алис кимна към мантията му гравирана със Слидеринският знак.
- Името ми е Алис. Блек.
При споменаването на смъртожадната фамилия, Том я погледна отново. Искаше му се да пита ...

Дали и тя е смъртожадна. Но си замълча. Петокурсника трудно нещо би показал. Той не се обади. Той бавно изучаваше слидеринката. Допадаше му. Той се настани до нея и попита:
- Ти ... да не би си ... имам предвид...
- Смъртожадна. - каза Блек без дори да се замисли.
Риддъл кимна. Тогава Блек отговори:
- Не не съм!
Риддъл се ядоса. Това момиче имаше характер за смъртожадна. Щеше да бъде много добра. Риддъл леко се ядоса. Но реши да прикрие това като небрежно си наля сок и отпи. Момичето само го проследи с очи...

За един дълъг миг двамата мълчаха. Всеки потънал в мисли за другия. Риддъл все още усещаше разочарованието от това, че Блек не беше смъртожадна, а Алис се чудеше защо слидеринеца беше разкрил тайната си толкова бързо.
- А ти ... някога мислила ли си ...
- Понякога. Напоследък по-често ...
Алис се усмихна бегло. Беше истина. След като Натали я беше предала така жестоко, все повече усещаше гнева в себе си. Все повече жадуваше да бъде свободна да убива. Още веднъж си помисли за отровата, която беше измислила при пътуването си. Толкова хубаво щеше да бъде да я изпробва върху някой ... Нима се превръщаше в смъртожадна? Алис тръсна глава, за да отпрати нахалните мисли от главата си.
- Е ... от колко време си в Черния Орден?
Том вдигна поглед от сока си. Никой не наричаше събранието на смъртожадните така, освен самите те. Беше му неловко. Започна да се чуди дали новата не го лъжеше, не се подиграваше с него ...

,но все пак дължеше отговор. Той понижи глас и каза студено:
- От скоро! Сега изпълнявам първата си мисия. Това бе мечтата ми от малък и се заклех ,че няма да я провалям. Особено след смъртта на сестра ми злобата се надигна у мен. Исках да го върна на хората. Въпраки че никой не ми е виновен няма да оставя така. Обичах я и лошото бе ,че прекарах много малко време с нея. - Том прокара пръсти през тъмната си коса. Но тези думи го накараха да се върне в мрачното си минало от което Том бягаше. Блек само го погледна и забеляза това чувство което бе в него. Но нищо не каза. Тогава Риддъл без да се замисля попита рейвънклоуката:
- Ти замисляла ли си се да ставаш смъртожадна?
Той не издържа. Чакаше това от вече час. И ето че вече му бе лесно да попита....

- От скоро ... понякога ... не знам точно.
Алис се чудеше как може да разказва на непознат това. Но Том сякаш не беше непознат.
- Винаги съм била различна от сестрите си ... винаги , даже когато бяхме малки ... мисля че това е причината никога да не съм желала място близо до Лорда. Това беше тяхната най-съкровенна мечта ... е или поне на Бела, и моят най-голям ужас.
Риддъл гледаше към Блек с разбиране. Чувството да бъде различен го беше преследвал от малък. Някъде дълбоко в себе си, той разбираше това, което му казваше.
В крайна сметка двамата бяха ли толкова различни? Отделени от любимите хора, объркани, изпълнени с омраза ...? Дали Алис щеше да последва момчето? Беше рано да каже. Засега и стигаше объркването от новият живот. Но един въпрос не я оставаше на мира. Любопитството и в крайна сметка надделя. Не беше сигурна, че ще получи отговор за нещо такова, но реши , че няма какво да губи.
- Мисията ти ... дадена от Лорда ... трябва да убиеш някого?
Алис говореше накъсано, все още двуумяща дали е трябвало да пита такова нещо. Дали иска да знае отговора.

- Не! Мисията ми е малко сложна ,защото нямам информация за нея. Лорда не отдавна се интересува от черните миди. Никой от смъртожадните не са могли да ги намерят и сега всичко остави на мен и на човек ,който също не е опитвал да ги намери. - той посочи с глава директорката ,която седеше и си говореше с другите професори.
Блек го погледна учудено. ТЯ не можеше да повярва ,че директорката им е смъртожаден. Риддъл видя изражението й и само кимнаодобрително. Той бе съгласен с нея. Тогава Том се доближи до нея и й прошепна:
- Доверявам ти това ,защото рано или късно щеше да ознаеш.
Блек осъзна на къде бие слидеринеца. Той бе сигурен ,че тя щеше да бъде смъртожадна. Той вярваше силно в това. Едва от час познаваше рейвънклоуката ,но имаше чувството че можеше да довери живота си на нея. Той чувстваше ,че я познава. БЯха толкова еднакви....

Следващите десетина минути двамата прекараха в приказки за Лорда, директорката им и мисията. Въпреки, че не беше смъртожадна, Алис умираше от желание да разбере за черните миди. Беше сигурна, че е чувала нещо за тях ... но какво ли ...
Времето минаваше и все повече ученици се трупаха по масите. Повечето Рейвънклоуци обръщаха поглед към тях и любопитно наблюдаваха новото момиче и Слидеринеца, така нагло заел вниманието й.
Блек започна да се изнервя. Не обичаше досадните погледи. Сякаш не и стигаха тези на хората от дома й, ами и доста Грифиндорци ги гледала. Алис спря поглед на момичето, с което се беше запознала първо - Хилари. Тя ги наблюдаваше с присвити устни.
- Ъъъ ... имам нужда да се махна от тук. Идваш ли?
Алис обърна поглед към момчето и го изгледа очаквателно. Искаше да излезе на въздух. Не харесваше големите тълпи. Особено когато бяха досадно жужащи и търсеше спокойствие.

Том поклати глава в знак на съгласие. Той се изправи и отупа мантията. Хвърли един поглед към масите. Той също имаше нужда да излезе. Това момиче му се стори доста интересно и непременно искаше да се сприятели с нея. Той прескочи масата и заедно с Блек излязоха от Голямата зала ....

Продължава на езерото ...

Том започна да си прави път през учениците от рейвънклоу. Той съгледа Алис да седи и да се храни. Тя видя ядосаното му лице и се изправи.
- Какво има? - попита го тя.
Трябва да дойдеш с мен! Лорда е много ядосан!
Алис последва Риддъл някое ъгълче на Голямата зала. Тогава Риддъл й каза разтревожен и същевременно ядосан:
- Още някой търси мидите....
Алис не можеше да повярва. Кой ли можеше да е този? Защо ли мидите бяха толкова важни? ....