Но преди да каже нещо Хилари седна до нея и я хвана за рамото ,което я болеше. Тя се сдържа и не изкрещя от болка ,но Хилари я погледна и продължи да държи ръката си. Тогава Вай най - накрая й каза да спре. Но това не подейства на русокоската. Вай й идваше вече да изкрещи ,но изведнъж болката отмина. Тя погледна рамото си на което имаше белег във формата на някакво животно. Децата със сигурност не го разпознаха ,но не бе никак малък. Тогава Вайълет погледна с учудване приятелката си ,която сега й се усмихваше и попита:
- Как го направи?
- Главния готвач не издава рецептата си. - каза Хилари като размаха показалец пред лицето й. - Малка магия. - И отново се усмихна като се обърна вече да закусва. - Саймън ,няма де е зле да седнаеш ,ако искаш разбира се. - Хилари се изсмя.
- Ние ядем прави. - пошегува се момчето.
Хилари стана и го обиколи съвсем сериозно и каза:
- Да не си кон?
Саймън който бе станал по някаква случайност погледна укорително Хилари ,която сега се заливаше от смях. Тогава Вай хвърли поглед към своя белег и каза:
- Разбира се! Това е едно сладко конче!
Двамата й приятели я загледаха учудено. Отидоха до нея и погледнаха белега. Наистина бе така. Имаше същата опашка и имаше негова форма. След което Хилари каза:
- Хайде вече да закусваме.
Саймън я погледна ,отиде при нея и каза:
- Хил ... да знаеш .. това с коня беше ... ъъ ...
- оО .. Саймън ... знам! Беше шега. Не си мисли нещо.
Момчето издаде звук който звучеше как чайник изпускаше парата. Хилари леко се усмихна и седна да се храни.
Тогава ...
Вие продължавате