Свечеряваше се, но игрището по куидич беше осветено от хиляди светулки, които обикаляха в кръг около големите обръчи. Въздухът беше свеж , но топъл - прекрасно време за летене.
На терена изникна фигурата на момиче. Носеше бяла рокля и можеше да се забележе отдалече, дори в тъмнината. В едната си ръка държеше полирана метла, а в другата принадлежности за летене. Вървеше бързо, ускорена към игрището.
Алис никога не беше летяла на метла. В Бобатон, където имаха други спортове, летеното беше тема табу. Но младата Блек вече не беше в Париж и беше крайно време да се научи.
Остави принадлежностите на земята и преметна крака си през метлата си - Нимбус 2001. Беше избрала този модел, защото и се струваше по-стабилен, а като начинаещ тя имаше нужда от това. Отсласна се от земята.
Усети вятъра да свисти около нея. Косата и се развя. Не беше толкова лошо колкото беше очаквала ... Вярно, че пръстите и бяха хванали панирано дръжката, но това и се стори нормално. Рейвънклоуката направи няколко кръга около игрището.
Усещането и хареса. Чувстваше се някак лека. Докато беше във въздуха Алис забрави тревогите си. Забрави за черните миди, забрави за изключването, забрави за семейството си.
Продължи да лети около 15-тина минути. Не беше забелязала, че светулките се бяха оттеглили в Забранената гора и игрището е потънало в тъмнина. Приземи се леко тромаво и грабна нещата си от земята. Надписът Нимбус блестеше на дръжката на метлата. Младата Блек припряно тръгна напред. Главата и отново се запълни с грижите й. Сети се, че Том ще я чака в кафенето и че навярно вече закъснява. Огледа се. Знаеше, че е забранено да се магипортира от тук, но имаше ли избор ... ?
...
Теренът потъна в тишина. Момичето с бялата рокля вече не се виждаше. Нямаше го жуженето на светулките, нямаше ги стъпките ...
Индекс