Антикварна книжарница

Това е новата антикварна книжарница. Клик!
Тук ще намерите:
1.Древни съставки за магии и отвари
-подмладяващ ауцетопс-31г.
-кръв от змей(200ml)-27г.
-люспи от харпия(50бр.)-16г.
-елексир за любов-8г.
-листа от мангоя-1г./бр.
-сок от невестулки(35ml)-3г.
-звезден прашец-5г.

2.Древни книги и пергаменти:
-"История за отвари"
-"Магии и заклинания от Анджела Спенсър"
-"Маркиз ван Девил и Кръвоминосите"
-"Смъртожадни"
-"вълшебните писма"

Забележка:Книгите не се продават!Който иска да научи нещо от тях ,трябва да плати 27 галеона.

Антикварната книжарница е разделена на три сектора:
I сектор-чакалня и каса
II сектор-Отдел"Древни съставки"
III сектор-четене на книгите и пергаментите за търсене на информация

Това е засега.Очаквайте нови съставки и книги другата седмица!

В магазинчето се появи един силует. Това бе силуета на професор Кейти. Тя пристъпи напред като отиде в зона едно. Отиде до касата и каза на продавача:
- Искам да разгледам книгите и да прочета нещо.
- 27 галеона. - каза тя.
Професора плати и се запъти към книгите. Тя започна да разглежда всичко. Беше си харесала няколко книги. Тя седна на едно столче и започна да разлиства....
Минаха три часа. Директорката все още разлистваше книгите. Изведнъж попадна на нещо доста заинтригуващо. Очите й сякаш скенираха всяка дума написана в това текстче. Тя стана ядосана и метна книгите ,които бе взела на касата. Излезе от магазинчето и се магипортира ....

Саманта видя реакцията на професора и малко се уплаши.Тя отиде в третия сектор и видя разтворена книгата за кръвоминосите.Момичето разбра всичко.Професор Кейти Минели знаеше за тези странни създания,които се бяха опитали да убият Саманта в онзи тъй необикновен ден.Госпожица Картър затвори книгата и внимателно я постави обратно на полица №6.Чу се нежното подрънкване на антикварото звънче.Имаше клиенти.Саманта бързо постави и другите книги на местата им и отиде в първи сектор.
-Здравейте!Какво ще обичате?-каза Сам.
-Търся Саманта Картър.Професор Кейти Минели ме праща.-каза клиентът.
-Аз съм Саманта Картър!Приятно ми е!-спокойно отвърна тя.
-Е,това е чудесно!Да вървим.Да не караме директорката да ни чака.-продума непознатият младеж.
Саманта облече коприненото си бяло палто,завъртя ключа и тръгна към Хогуортс.

Мина известно време,откакто Сам бе последвала тайнствения младеж.Антикварната книжарница бе все така затворена,а имаше клиенти,които чакаха отпред.Но те скоро се оттегчиха и решиха да отидат в близкото кафене-това на Алис Блек.Тя се учуди много,но вътре в себе си тя преливаше от щастие.Щеше да спечели повече този ден,а и закътаното малко кафене се оживи.След няколко минути иззад уличката се показа силует на човек.Това бе госпожица Саманта Картър...

Загърната в бялото си копринено палто,Саманта размишляваше на глас.
-Откъде директорката знае,че съм сираче?И какво я интересува изобщо?-мислеше си Сам.
Скоро пристигна пред бялата врата със златно звънче на антикварната книжарница.Саманта бръкна в джоба на палтото си и потърси ключовете.Изведнъж се сепна:
-Ах,къде са ключовете?!Сигурно са паднали по пътя за Хогуортс!-разтревожено каза тя.
Изведнъж някаква сянка наближи Сам.Преди тя да успее да се обърне,непознатият каза:
-Саманта,ключовете ти са при мен.Не се притеснявай!-сериозно продума той.
-Какво?Къде....Къде ги намерихте?-и тя се обърна назад.
Госпожица Картър видя висок строен младеж,облечен в дълга мантия.
-Ти?!Та ти си този,който ме заведе при професор Кейти Минели-директорката!-извика изненадана Саманта.
Момчето махна мантията и погледна Сам.Тя пребледня и студени тръпки обгърнаха цялото й тяло.Усети,че сърцето й е пронизано от чувство,което е било непознато до този момент.Тя се посъвзе и го попита:
-Ти знаеш името ми.Сега е мой ред.
-Да,съжалявам!Извинявай,че не ти се представих!Казвам се Джоуи Паркър!-отговори красивият младеж.
-Но...Но...аз съм те виждала някъде!Разбира се!И ти си от Грифиндор,също като мен!-каза въодушевена Саманта и лицето й се заля от мека топлина.
Тогава Сам предложи на Джоуи да влезе вътре и да изпие билков чай,за да си почине.Джоуи Паркър се съгласи и подаде ключовете за книжарницата на Саманта.Тя ги взе,бутна в ключалката първия ключ,завъртя го и двамата влезнаха в уютната и подредена книжарница...

Нежното звънче на магазинчето удари няколко пъти. В магазина влезе високо ,чернокосо момиче ,което се оглеждаше любопитно. Хилари не ходеше често на Мракон-али, но сега беше изключение. Приятелите й хвалеха магазинчето и Хилари реши да го посети. Пристъпи в сектор 1. Тя огледа помещението. Имаше висок таван в бяло , кожени канапета и каса на която имаше двама човека. Те не обърнаха внимание на присъствието й. Хилари забеляза ,че двамата се гледат по различен начин. Тя им се усмихна мило и тогава се изкашля. За съжяление и това не подейства. Тогава Хилари се изкашля още по силно. Двамата леко се стреснаха от Грифиндорката. Те я огледаха така сякаш я преценяваха. След което момичето ,което беше познато по физиономия на чернокоската каза:
- Какво желаеш?
- Реших да поразгледам. - беше простичкия отговор ,който Саманта получи.
- Познавам те от някъде! - тя огледа още веднъж Хилари. Изведнъж се досети и каза с по-бавен тон. - Ти не си ли от Грифиндор?
Тя само кимна и се усмихна. Тогава се приближи до нея и каза:
- Казвам се Хилари Скот ,а ти предполагам си Саманта Картър?
Русокоската се усмихна и заедно с това закима в знак на съгласие ....

Преди Саманта да каже нещо,звънчето здраво се разтресе.Сам,Джоуи и Хилари погледнаха уплашено към вратата,но това чувство се изпари за миг и госпожица Картър подскочи от радост.Зяпнала от учудване,Саманта каза:
-Боже мой,колко много клиенти!-ахна тя.
Малката антикварна книжарница за минути се напълни и въздухът стана задушаващ.Хилари само се усмихна на Саманта Картър и излезе.Криентите се скупчиха около касата.Едни купиха Сок от невестулки,други-листа от мангоя,а трети взеха от книжарницата звезден прашец.Дори Лавандър Сириус Браун и някакъв Слидеринец поискаха да прочетат "История на отварите" и "Вълшебните писма".
Скоро книжарницата се опразни.Това беше идеалната възможност Сам и Джоуи да останат насаме.Джоуи каза на Сам:
-Саманта,време е да тръгвам..Много се застоях тук,а аз не искам да те притеснявам.-говореше той.
Красавицата вдигна лазурносините си очи,погледна го неустоимо и отвърна:
-Как може да си помислиш подобно нещо!Много се радвам,че остана.По цял ден си седя сама и няма с кого да прекарвам времето си!След малко приключвам-ето готово!Днес спечелих 82 галеона.-каза радостно тя.
Джоуи се усмихна нежно и я поздрави.
-Джоуи,искаш ли заедно да се приберем в Хогуортс?Вече се стъмнява,а има много крадци и зли създания.-попита презпазливо тя.
-Разбира се!С удоволствие!-каза въодушевено Джоуи Паркър.-Да тръгваме!
Саманта взе красивото си палто,заключи антикварната книжарница и двамата тръгнаха към Хогуортс,като минаха през Поляните...

Ноща се спусна над Мракон-али. Улицата се оживи от народ. Повечето хора носеха качулки или маски. Само едно момиче изпъкваше в тълпата. Алис носеше бяла рокля и косата и се спускаше свободно на вълни по голия и гръб. Не приличаше на останалите хора тук. Тя се приближи към книжарницата.
- По дя*лите! Кога успя да затвори!?
Блек се извърна с лице към улицата. Беше я яд. Искаше съставките днес, за да може да приготви отровата, която беше измислила. Знаеше, че няма да намери материалите на Диагон-али. Замисли се за момент, след което се обърна, извади парче пергамент от чантата си и започна да пише бързо нещо. За опора използваше стъклото на магазина.
След 5 минути сгъна лишчето и го мушна под вратата на книжарницата. Беше адресирано до госпожица Картър. Алис знаеше, че Саманта учи в Грифиндор и се надяваше, че когато види бележката ще може да и донесе материалите в училище. А те бяха:
кръв от змей, люспи от харпия и листа от мангоя. Момичето беше оставило и 44 галеона.

- Хей Алис!
Блек се обърна стресната. Погледна момчето, което я беше извикало и успокоена констатира че не беше друг, а Том. Усмихна му се вяло и двамата се насочиха към Pureblood.

Нощта бе прекрасна.Небето сияеше от меката и магическа светлина, която излъчваше красивата луна.По въздуха се носеше свежият полъх на вятъра, а това правеше вечерта още по-специална.Но и тази вълшебна нощ скоро изчезна с първите проблясъци на утрото...
Съмва се.По тихите улички на Мракон-али се носят първите слънчеви лъчи.Небето прелива от най-различни цветове и нюанси.Скоро тази приятна обстановка се наруши от звънливия шум на обувките на Сам.Тя бързаше по тесните улички на Мракон-али.Русокоската гореше от желание да стигне колкото се може по-бързо до антикварната книжарница, защото днес щеше да получи нови съставки за отвари, интересни книги и древни папируси.

Най-сетне Саманта Картър се озова пред красивата врата на книжарницата си.Вълнението се изписваше по лицето й.Госпожица Картър сложи бързо ключа в ключалката и го завъртя.Тъкмо когато щеше да влезе вътре, Саманта се натъкна на съобщението, оставено от Алис Блек.Русокоската взе бележката, прочете я и се усмихна.Тя съблече нежното си бяло палто, прибра галеоните в касата и сложи старателно исканите съставки в красива кутийка.Саманта трябваше да поразтреби книжарницата, за да има място за новата стока, но преди това тя реши да се наслади на сутрешното кафе...

...След като го направи, тя почисти напрашените полици, измете пода и подреди красивите кадифени възглавници на креслата.
Саманта тъкмо приключи с почистването, когато се появиха чаканите съставки за отвари и магическите книги.
-Колко са красиви тези книги!-мислеше си русокоската, докато даваше 40 галеона на доставчика.-Всичко за подреждането им е готово, така че...
- ...Вече можем да започваме!-допълни Джоуи, който влизаше в антикварната книжарница.-Добро утро, Сам!
-Добро утро!Днес си станал рано!-каза изненадано русокоската.
-Да, но го правя заради теб!Няма да те оставя сама да подреждаш тежки книги по високи полици!