magicschool-hogwarts

Просто.. форум.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ПотребителиПотребители  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
МЕСТИМ СЕ НА http://harrypotter-magic.bulgarianforum.net/forum.htm

Share | 
 

 На поляните ....

Go down 
АвторСъобщение
Алис Блейс

avatar

Брой мнения : 101
Points : 172
Reputation : 0
Join date : 05.05.2009
Age : 20
Местожителство : SummeR TowN

ПисанеЗаглавие: На поляните ....   Нед Май 31, 2009 5:52 pm

Тук можете да започнете чудесна история.
Върнете се в началото Go down
Алис Блейс

avatar

Брой мнения : 101
Points : 172
Reputation : 0
Join date : 05.05.2009
Age : 20
Местожителство : SummeR TowN

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Чет Юни 04, 2009 5:01 pm

Майкъл и Хилари отидоха на поляните.Там беше най-тихото място.
-Това е любимото ми място.Най-тихо е и обичам тук да гледам залеза,но сега няма такъв за жалост.
-Предполагам!Тук ми харесва!Таа разкажи нещо за теб-подметна той.
-Еми казвам се Хилари Джеймс Скот.Живея в Лондон.Чистокръвна съм.Не съм много богата,средно полужение.Щастлива съм.Мама работи в министерството,а татко в Свети Мънго.Имам брат който учи в Дурмщранк и сега е за последна година там после ще започне работа.
Още нещо?-попита тя
-Не, мисля,че разбрах достатъчно.
-Сега разкажи нещо за теб.
-Нямам много за разказване.Казвам се Майкъл.Майкъл Роулинг.За първа година съм тук.Имам сестра,която работи вече.Майка ми има магазин в Търговски център "Елит",а баща ми работи в министерството.Обще взето съм сам като дете.Имам предвид сестра ми вече не е дете и аз съм единствен.Живея в Лондон.
-Ха и аз.
-Това е страхотно!Може през ваканциите да се виждаме.
-Да!Може.
Те продължиха да си говорят и да се опознават.Изведнъж след целия смях въпроси и интерес Хилари попита:
-мИсля,че е време да отидем при Джон.
-Кой?-учуди се Майк.
-Така се казва момчето за което ти говорих.
-А да-каза кисело той.
-Хайде!После можем пак да дойдем!Да погледаме залеза!Какво ще пажеш?
-Страхотно!-възкликна радостно той.
-Хайде тогава нека да побързаме.
Двамата тръгнаха към замъка...
Върнете се в началото Go down
Алис Блейс

avatar

Брой мнения : 101
Points : 172
Reputation : 0
Join date : 05.05.2009
Age : 20
Местожителство : SummeR TowN

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Чет Юни 04, 2009 5:24 pm

Двамата се върнаха отново.
-Уауу!!-възкликна Майк.-Страхотно е!
-Нали ти казах.
Двамата седнаха на поляните и наблюдаваха залеза.Майк каза:
-Хилари,ти си много хубаво момиче.Още откакто те видях,може и да не съм го показал,но,но те харесвам.Още откакто те видях исках да се запознаем,но нямах смелост да дойда при теб и да се запозная с теб.За щастие ти дойде и виж .. сега сме тук и гледаме залеза.Не е би романтично?
Двамата се доближиха и се целунаха. I love you I love you I love you
-Не вярвах,че ще стане толкова бързо.-отбеляза Хилари.
Майк се засмя.Тя го погледна и просто му се усмихна.
Незнаеха какво да си кажат.Но май няваше нужда от думи.-Той я прегърна и те гледаха залеза.След 10-15 минути Хилари каза:
-Мисля,че е време да се прибираме.
-Права си.
Двамата тръгнаха към замъка отново...
Върнете се в началото Go down
Алис Блейс

avatar

Брой мнения : 101
Points : 172
Reputation : 0
Join date : 05.05.2009
Age : 20
Местожителство : SummeR TowN

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Чет Юни 11, 2009 9:18 pm

Тя стигна до входа на Хогуортс.Видя го при поляните.С голяма скорост тя отиде до там и извика:
-ДЖОН,ДЖОН!Какво правиш?
Като чу Хилари Джон се обърна и видя как тя тича към него като отиде при него той и каза:
-Махам се Хил ... трябва да ме забравиш ...
-Но защо?Защо не ми каза по-рано.-Хилари го спря и се разплака.-Сега нямаше да стане така.Винаги съм те харесвала ,но си мислех ,че ти ме мислиш само и единствено за приятелка.Съжалявам!Искам да си до мен.Моля те!Ако ти пука за мен остани.
Джон спря за малко и погледна Хилари.Той се почувства странно, но се престраши и я целуна.
-Съжелявам за всичко ,но си помислих ,че няма да стане нищо между нас затова тръгнах с него.Моля те не си отивай.
-Ами добре Хил ще се върна щом така стоят нещата ... -каза Джон и те се върнаха в замъка.
Върнете се в началото Go down
Алис Блейс

avatar

Брой мнения : 101
Points : 172
Reputation : 0
Join date : 05.05.2009
Age : 20
Местожителство : SummeR TowN

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Пет Юни 12, 2009 5:57 pm

Хилари изтича по коридора.Тя търсеше Майк.Не го намери.Отиде пред общата стая на Рейвънклоу.И там го нямаше.Тя се почуди.Излезе навън при поляните.Седна и видя Майк да седи там където бяха когато се целунаха.Тя отиде до него.
-Здравей!-поздрави тя.
-Здрасти!-той стана и я целуна.
-Искам да ти кажа нещо.
-И аз.Но давай ти първа.
-оОо не слушам те.
-Добре.Еми аз искам да скъсаме.
-О добре.Еми тогава..Добре както искаш.
-Благодаря! А ти какво щеше да ми кажеш?
-Аа нищо!-отсече тя.
-Не сподели.Вече сме приятели.
-Еми добре.Щях и аз да те помоля да скъсаме.Но имам един въпрос.Защо искаш да скъсаме?
-Еми аз съм много влюбен в теб ,но бъдеще не виждам за нас.
-И аз мисля така.Просто .. не си подхождаме.
-Така е!
Той я прегърна ,седна пак на тревата и се загледа отново в хоризонта.А Хилари доволна си тръгна.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Чет Юни 18, 2009 8:28 pm

Вечерта Хилари и Джон отидоха при поляните.Както винаги това беше любимата гледка за Хилари и тя й се любуваше откакто беше в Хогуортс.Над огненото небе зелената трева леко се полушваше.Лекия ветрец галеше възможно най-леко и приятно.Те седнаха и тогава Хилари каза: -Винаги съм обичала да гледам залеза.Прекрасно е!-отбеляза тя.
-Особено когато съм с теб.
- Опитвах си да ти кажа много пъти че те обичам но ме беше страх че може да ме намразиш ...
-Никога не бих те намразила!И вече трябва да го разбереш.
- Точно когато доиде в болничното крило и ми каза че си тръгнала с Майкъл мислех да ти го кажа но ....
-Съжелявам незнаех ,но все пак ми го каза независимо кога.
-Еми да така е, права си.
-Не мисля ,че сега е времето да го споменавам ,но сега се сетих ,а и не съм ти го споменавала.Имам пробелем.Предполагам незнаеш ,че и аз бях нещо като сираче.Родителите ми са ме изоставили ,когато бях малка.Изоставиха мен и сестра ми.Тогава бях на две.Беше ужасно.Всяка вечер поне това си спомням мама и татко се караха.Аз само дочувах ,а сестра ми люшкаше бебешката люлка и плачеше.Сигурна съм ,че не беше сън.Трябва да издиря родителите си и да открия защо и по какво причина са ме изоставили.Но сама е изключено да успея.Ще ми помогнеш ли?
-Да разбира се.Но защо не си ми казала по рано?И сега при кой живееш?
-А да разбира се не довърших.След това аз и сестра ми избягахме от сиропиталището.След година уличен живот семейство ,които си нямаха дечица а са си мечтали за се сдобият.Те ни приютиха и сега живея при тях в Лондон.Те също са магьосници за щастие.Сега сме едно семейство и сме много щастливи заедно.
- Това е хубаво, но имаш ли представа къде може да са родителите ти ?
-Това е пробела и на идея си нямам къде са!Дори незнам дали са живи.Смятам да се върна в това сиропиталище и да се поразровя за тях.
- А знаеш ли дали са магиосници?
-Да със сигурност са магьосници.Рая ми каза.Тя е по-голяма от мен и затова помни много добре.Значи излиза ,че съм чистокръвна.
- Да, но имената на родителите ти знаеш ли?
-Ето това забравих да я попитам.Но са се надявам ,че ще ми каже.Може да не е много лесно.
-А тя на колко е?
-Тя е вече голяма.Учи в Бобатон.За последна година.Винаги си говорим когато сме заедно.
-Трябва да ни запознаеш.
-Еми ако дойдеш това лято унас с удоволствие.С мама си пишем и тя ми каза да те поканя у дома през лятото ако искаш разбира се.Ако имаш някакви други планове ще те разбера.
-Ами нямам но не искам да досаждам мога да остана и тук.
-Ами ... незнам.Добре ще доида.
-Ще се запознаеш и със сестра ми.И разбира се ще издирим родителите ми.
-Ами добре,но сигорна ли си че ще е удобно да живея увас, а и майкати от къде знае за мен?
-Постоянно си пишем.Винаги и разказвам всичко и й се стори ,че си добър и затова реши ,че иска да те опознае.
-Хммм това нещо като тест ли ще бъде?
-Не разбира се.Просто иска да те опознае.
-Но я разбирам, на никои родител няма да му е приятно около детето му да се навърта сирак .
-Мама е различна.Тя е много добра.А и аз съм нещо като сирак.Хайде де ще разбереш.Тя много обича децата и ще и е много приятно.
-Ами добре.Но нали тя незнае за дуела ми с Малфлой?
-Не!Такива неща незнае.Но знае ,че си много смел.
-Каква смелост, та мен ме беше страх да кажа на едно момиче че го обичам.
-Това е различно.
-А и какво толкова съм направил за да ме смята за смел ?
-Всичко това на което бях свидетел тези няколко месеца.
-Като например ?Защото аз не се сещам да е имало такова нещо.
-Това ,че не си ми признал ,че ме обичаш не се включва.А и видя и мнението на шапката.Мисля ,че тя е достатъчна.А и след дуела с Малфой ти ми го доказа.
-Но доказах и още нещо ... че съм страхливец ...
-Никога не си ми го доказвал.
-Aко не беше ти в момента щях да съм някъде не е сигорно дали щях да бъда жив и нямаше да се видим повече .
-Благодаря ,но аз бих казала това за себе си.Винаги си ме защитавал аз съм страхливката.Нищо не съм направила за теб.
-Ако това че ме спря да си тръгна, че ме предупреждаваше за всичко е нищо си права и не си направила нищо.Но аз не мисля така.
-И ти си ме защитавал ,а това беше нищо.Дори влезе в болничното крило ,а аз точно тогава те предадох.
-Как си ме предала като идваше да ме видиш всеки ден ли ?
-Не като тръгнах с Майк.Джон сега осъзнавам какво съм направила и много съжелявам!Не съм го искала.Просто се отказах.Мен също ме беше страх да ти призная какво чувствам и затова стана така.Аз те предадох и ти имаше пълно основание да си тръгнеш.-Хилари вече не издължа и се разплака.-Отново много съжелявам.
-Хил няма нужда да плачеш, а и аз не си тръгнах за това - Джон погледна хилари и я прегърна - Няма защо да плачеш.
-Причината беше тази.Предадох те и не бях никаква приятелка.
-Причината бе че исках да си щаслива и мислех че без мен ще е по-добре.
-Не не беше прав!Джон обичам те и не искам да си тръгваш никога.Обичам те!
-И аз Хил, но мислех че след като тръгна с Майкъл не съм ти нужен.
Хилари не издържа и го целуна.След това веднага каза:
-Да не мислиш ,че ми беше много добре след като той не ми даваше да си почина.Винаги съм искала теб ,но мислех ,че не съм достатъчно добра за да тръгна с теб и затова дори и не посмях да ти го кажа.И все още не мисля ,че съм достойна да ходя с теб.
-И защо мислиш така ? - попита очудено Джон
-Защото си е така.И всеки го вижда.Ти си по-добър от мен.
-Не знам защо мислиш така, но аз не съм съгласен с теб.
-Така е! Дори незнам защо ме харесваш?
-Ти си добро, красиво и умно момиче заслужаваш дори много повече от мен.
-Глупости! Аз те обичам пък незнам дали съм достойна за теб.
-Достойна си и още как, но има ли смисъл да продължаваме ?
-Мисля ,че не!-засмя се Хилари.
-Едно нещо за което да сме на едно мнение.
-Хей Хил мисля че трябва да се прибираме, защото стана късно.
-Да така е!Хайде да тръгваме в общата стая.
Върнете се в началото Go down
Вайълет Бодлер

avatar

Брой мнения : 72
Points : 88
Reputation : 4
Join date : 10.06.2009
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Нед Авг 09, 2009 1:57 pm

След обяд Вайълет имаше свободни часове и реши тогава да си напише домашното.След като свърши тя излезе от Общата стая.Прекоси коридорите, слезе по стълбищата и се запъти към Входа на училището.След като излезе се озова при поляните.Там беше много тихо.Листата и клоните на дърветата се люшкаха от вятъра.Тревата като че ли се прекланяше пред нея, със всичките си стръкове долепени до земята.Буйният вятър лудо си играеше с косата й , развявайки я във всички посоки.Въпреки че си беше сложила топли дрехи, Вай усещаше студенината в сърцето си..Все още мислеше за сънищата , и за змията и за всичко което й се беше натруполо...Щеше й се просто времето да спре всичко и всички да поспрат за миг.За да може тя да обмисли всичко случило се , всички въпроси които непрекъснато си задаваше-Какво значат тези сънища?Кой е този който иска силата ми? Какщво сила въобще притежавам? На всичкото отгоре постоянно си повтаряше"Колко бързо тече времето" , а тогава времето започваше още по-бързо да тече.Главата й щеше да се пръсне!Защо всичко трябваше да е толкова объркано...Вайълет продължаваше да крачи и да крачи... когато изведнъж спря.След това шалът й се свлече от врата й.На нейно място сепояви една котка.Котката бързо грабна шала и тръгна да бяга през полята.Усещаше как студеният вятър се врязва в козината й .Очите й бяха притворени, а в ушите й бучеше шумът от силния вятър.Но на нея не й пукаше.Тя само продължаваше да тича.Не искаше да мисли цза нищо просто да се остави на течението...И така тя тичаше ли тичаше, с шалът , който се вееше от вятъра зад нея.Тичаше доста време без да се умори.След това все повече забави крачка...Тичаше вси по-бавно и по-бавно.Докато не чу глас зад себе си:
-Какво правиш тук мъниче?-каза гласът-На кой ли си?
Котката спря.След това пусна шалът на земята.Превърна се отново въвВайълет и си взе шалът.После се обърна и видя...(това вече зависи от вас-който иска да продължи Wink )
Върнете се в началото Go down
Алис Блейс

avatar

Брой мнения : 101
Points : 172
Reputation : 0
Join date : 05.05.2009
Age : 20
Местожителство : SummeR TowN

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Авг 11, 2009 9:20 pm

Тогава се обърна и видя Хилари ... Тя беше тук всеки ден и по някаква случайност по това студено време се бе появила отново там. Прилепналите по бедрата на Хилари дънки в момента не помръдваха колктото и да бе силен вятъра. Беше обула черни ботуши ,скриващи част от тъмно сините й дънки. Бе сложила едно късо якенце колкото да покрие кръста й. Отвътре се подаваше червена яка като на пуловер ,но беше трудно забележима поради шала който се вееше свободно и бе увит около врата на момичето.
- Какво парвиш тук? - попита Хилари.
- Мисля за всичко случило се. - отвърна тъжно Вай.
- Така е много ти се насъбра! - Хилари бе съгласна. - Незнам какво става нито защо тази змия те предупреждава за някой ,но определено не е наред и не е на добре.
Вайълет отново доби тъжна физиономия и поглати бавно глава.


----
Оставям на вас да довършите Smile
Върнете се в началото Go down
Вайълет Бодлер

avatar

Брой мнения : 72
Points : 88
Reputation : 4
Join date : 10.06.2009
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Пет Авг 14, 2009 7:44 pm

Хилари се приближи до Вайълет.Вайълет разбра , че тя все още е малко объркана.Все пак туко що приятелката й беше видяла , как една малка котка се превръща във Вай.Хилари отвори уста за да я попита какво става.
-Зоомаг съм-изпревари я Вайълет.
Приятелката й само стоеше с отворена уста и промълви:
-Аха!А...какво ...искам да кажа...защо...
-Просто обичам да тичам...така просто всички мисли като че ли изтичат от главата ми!
-Аха-каза отново приятелката й.-а кой те научи?
-Ами ...един приятел-каза Вайълет.-просто наистина е много готино!Въпреки че опашката си я представях малко по-различна...но пък съм моного добра в мяукането-каза момичето , като леко се усмихна.-но да не те занимавам, едва ли те интересува...
-Интересува ме!-каза малко ядосано Хилари към приятелкота си.-Винаги когато започнеш да ми казваш нещо изведнъж спираш и казваш че едва ли ме интересува!Вайълет , трябва повече да говориш за себе си, не може просто да се свиваш в ъгъла!Уж си ми приятелка , а не знам почти нищо за теб!
Двете момичета продължиха да се разхождат...
Върнете се в началото Go down
Елизабет Гриър
Управляващ; Мин. на Магията
Управляващ; Мин. на Магията
avatar

Брой мнения : 321
Points : 756
Reputation : 1
Join date : 02.05.2009

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Съб Сеп 05, 2009 11:11 am

Тамара вървеше бавно по склона. Тя усещаше нежно галещата и сякаш готова за живот трева. Деня й бе прекрасен. Широката усмивка придружаваше смъртожадната. Тя бавно се наведе като бе протегнала ръка към ярко зелената трева. Долепи крака до нея като се подпираше с две ръце. Загледа се в хоризонта. Той бе в тон с прекрасната поляна - небето бе червенорозово. Слънцето бе залязло тихо и величествено. Последните лъчи позлатяваха високия замък като малко по малко тъмнината си казваше думата. Само няколко облачета към запад се усмихваха на слънцето. Тамарза затвори очите си като вдиша спокойния и чист въздух. Всичко това я успокояваше. Дори и да бе смъртожадна в нея се криеше. нещо добро. Нещо което излизаше като се преборваше със злото в нея ,което я контролираше почти през цялото време от живота й.
- Прекрасен залез. Нали?
Познат глас се чу зад директорката. и той бе на ...


П.П. Предполага се ,че ще е на Неса Razz

_________________
wish i was your favourite girl
i wish you thought i was the reason you are in the world
i wish my smile was your favourite kind of smile
i wish you'd never forget the look on my face when we first met
i wish i was the last thing on your mind before you went to sleep
Basically, i wish that you loved me.
Върнете се в началото Go down
http://magicschool-hogwarts.bulgarianforum.net
Професор Ванеса Найджълс

avatar

Брой мнения : 60
Points : 112
Reputation : 0
Join date : 09.08.2009
Местожителство : Там, където слънцето залязва

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Съб Сеп 05, 2009 2:06 pm

Вампирката вървеше бързо. Искаше да отиде в гората. Поне знаеше къде иска да е. Зеленината да я обгръща, слънцето да играе бясно по кожата и. Всичко да бъде красиво, както самата тя. Красота, красота... Никога не беше съжалявала за това, че е вампир, че убива... Тя беше перфектна, а това и стигаше. Седна на един камък и зарее поглед в небосвода. Едно врабче беше застанало до нея, но бързо отлетя. Инстикти. Чу се шум от движещи се крака. Миризмата на Тамара. Тя спря, но сърцето и продължи да бие. И какво можеше да се очаква? Все пак беше човек. Смъртожадна. Може би, сега не се занимаваше с това, но някога... Някога го беше правила. Неса се усмихна - явно не само тя в училището е била от лошите не веднъж. Срещите с Черния Лорд винаги са били запомнящи се. Е, да той не може да направи нищо на Найджълс, но много пъти му е правила услуги. Тамара се приближи още повече. Болката в гърлото на магьосницата не се засили - можеше да не яде с месеци и пак нямаше да нарани никого, беше сигурна в това.
- Прекрасен залез. Нали? - попита Ванеса.
Тамара не се стресна. само я погледна с красивите си големи очи и се приближи. Бавно и внимателно, за да не се спъне, но все пак изглеждаше ефирна и независима. Красива...

П.П. Давай, Габи, ти си!
Върнете се в началото Go down
http://hogwartsmagicschool.bulgarianforum.net/forum.htm
Елизабет Гриър
Управляващ; Мин. на Магията
Управляващ; Мин. на Магията
avatar

Брой мнения : 321
Points : 756
Reputation : 1
Join date : 02.05.2009

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 10:19 am

- Здравей! - каза тихо и лукаво Тамара. Погледа на двете се стрещтнаха и сякаш се бореха за нещо. Залеза огряваше техните кожи. Така изглеждаше ,че бяха направени от кристали ,който никой никога неможе да намери. Санетената рокля на Тамара стигаше до коленете й. Лекия вятър я подухваше. Момичетата продължаваха да се гледат сякаш си говореха по телепатия. Нищо друго не се чуваше освен красивата песен на птичките. След известно време Тамара се отмести като застана с гръб към Неса и попита със същия тих тон:
- Отдавна не сме се виждали!
- Откакто не бях при Черния Лорд ли? - попита Неса като застана до рамото на директорката и се загледа в хоризонта. Те стояха като лъвици готови да властват навсякъде. Тамара само кимна и също се вгледа в розовото небе.
- Учудих се ,че не си част от Черния орден. - каза Тамара като погледна Ванеса с периферията си.
- Задължително ли е? - попита от стоя страна вампирката...
Тамара незнаеше какво да каже и си замълча. Тя чакаше отговора на приятелката си. Но нещо я подразни и каза ядно:
- Май трябва да сменим малко картинката. - Тя вдигна две ръце към небето. Тъмни облаци започнаха да крият слънцето. Всичко стана зловещо. Едри капки дъжд започнаха обхващат мястото. Тамара се усмихна лукаво и каза с нотка удоволствие в гласа си:
- Така е по- добре. - Неса не каза нищо. Тя стоеше така все едно нищо не се бе случило. Тамара я погледна така сякаш я преценяваше. "Тази е хладнокръвна. Ще пасне на Лорда." Помисли си директорката като заби погледа си в професора сякаш се опитваше да я разкъса отвътре. Но Неса не се предаде и започна да се защитава. Тамара се усмихна лукаво и каза:
- Идеална си!...


П.П. Неса ако нещо не пасва на характера на героя ти едитни го

_________________
wish i was your favourite girl
i wish you thought i was the reason you are in the world
i wish my smile was your favourite kind of smile
i wish you'd never forget the look on my face when we first met
i wish i was the last thing on your mind before you went to sleep
Basically, i wish that you loved me.
Върнете се в началото Go down
http://magicschool-hogwarts.bulgarianforum.net
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 3:07 pm

- Вампирка. Надута убийца. Надменно изражение. Перфектна за Лорда, предполагам?
Тамара и Ванеса извърнаха поглед в посоката от където идваше гласа. Алис се приближаваше към тях със спокойна стъпка, оглеждайки ги от горе до долу. Лицето и беше по-студено от обикновено. Не беше в настроение. Ръководителката и определено и беше изгубила времето със срещата им в кабинета.
- Алис. Какво правиш тук? Ти нямаше ли да ходиш на ...
- Щях.
Прекъсна я Блек и направи още няколко крачки към тях. Роклята и прошумя в тревата.
- Защо ли имам чувството, че не си особено радостна да ме видиш, Тамара? - рейвънклоуката се усмихна иронично и изгледа смъртожадната с очаквателни очи.
Двете не се бяха харесали още при първата си среща край езерото. Единствената причина тогава да не се заяждат беше Том.
Върнете се в началото Go down
Професор Ванеса Найджълс

avatar

Брой мнения : 60
Points : 112
Reputation : 0
Join date : 09.08.2009
Местожителство : Там, където слънцето залязва

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 3:13 pm

- Може би, защото наистина не и е приятно да те види. - каза с ледено-студен глас.
Алис се обръна объркано към Ванеса, но бързо си сложи маската. Гледаха се. Вампирката не разбираше това момиче. Най-добре да беше отишла в Слидерин. Но щеше да е минус за Черния лорд, така че Рейвънклоу май наистина е най-добрия вариант. Нито Найджълс, нито Блек мигнаха.
- Или пък, може би, никой не иска да ти види. - продължи преподавателката.
Доброто и милото поведение не и пасваха. Можеше само с един миниатюрен поглед да разбере дали ще си допадне с някого. Алис нямаше да бъде този някого. Тамара беше друга - красива, лоша. Всичко, което Ванеса търсеше в приятелите си.
Върнете се в началото Go down
http://hogwartsmagicschool.bulgarianforum.net/forum.htm
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 3:28 pm

- За мен или себе си говориш - просъска Алис и се усмихна отново с онази усмивка, която владееше само тя. Беше и забавна мисълта за това, че вампирката се мисли за непобедима. Умът и беше толкова кристално ясен ... Блек не понасяше някой да парадира с красотата си. Не понасяше някой да парадира с уменията си. Беше някак ... глупаво.
Светкавица проблясна в небето. Алис вдигна поглед. Започна да вали, но трите не помръдваха.
- Хубав декор - усмихна се отново Блек, ясно осъзнавайки че това дразни другите две. Не беше в настроение и искаше да си го изкара на някого. А тези двечките си го заслужаваха ...
Вампирката не показа с нищо емоциите си.

Дъжът продължаваше да се сипе. Времето летеше, а трите просто се гледаха, без да мърдат. Кой ли беше наред да атакува?

П.С Мисля, че е време на Lime да пише : )
Върнете се в началото Go down
Елизабет Гриър
Управляващ; Мин. на Магията
Управляващ; Мин. на Магията
avatar

Брой мнения : 321
Points : 756
Reputation : 1
Join date : 02.05.2009

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 3:51 pm

Тамара кипеше отвътре. Това момиче беше ужасно. Но въпреки това тя седеше съвсем спокойно на мястото си ,допи се усмихваше. В главата й хрумна да прочете мислите на четвъртокурсничката. Нямаше й доверие въпреки ,че беше близка с родителите й. Директорката усети ,че и Неса искаше да атакува някак си Блек. Но Тамара не изчака знак ,а заби поглед и започна болезнено да си проправя път към мислите на момичето. Тя усети ,че Алис я заболя ,но не помръдна. Найджълс усети какво става. Реши ,че е удобен момент да се намеси за да премахнат момичето. Личеше си ,че беше взело поне нещо добро от родителите си. И то беше - сила. Но Алис не можа да издържи на двама и най- накрая се предаде. Двете красавици се спогледаха доволни. Блек леко изпъшка ,но беше наистина силна и не падна на колена ... Но дали при следващата атака нещата нямаше да се променят ...

_________________
wish i was your favourite girl
i wish you thought i was the reason you are in the world
i wish my smile was your favourite kind of smile
i wish you'd never forget the look on my face when we first met
i wish i was the last thing on your mind before you went to sleep
Basically, i wish that you loved me.
Върнете се в началото Go down
http://magicschool-hogwarts.bulgarianforum.net
Професор Ванеса Найджълс

avatar

Брой мнения : 60
Points : 112
Reputation : 0
Join date : 09.08.2009
Местожителство : Там, където слънцето залязва

ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 4:00 pm

Ванеса търсеше пролука в главата на Блек. Да, беше красиво момиче, но чак да я наречем красавица - не ставаше. Не знаеше как, но имаше няколко дарби. Една от тях беше като тази на Джейн от Волтури. Всъщност Найджълс имаше само една, когато бе превърната. Мислеше, че не и трябва за нищо, но после осъзна какво може да направи. Дарбата и беше, че можеше да научи всяка чужда дарба, но първо човекът, който я притежаваше трябваше да я обучи. Така стана и с Джейн. Палавата, черна светлина тръгна безпожадно към Алис. Бавно, съвсем бавно. Скоро рейвънклоуката щеше да си получи заслуженото - с какво го беше заслужила? Никой не знаеше. Просто неи беше приятна. Или не само... Черната светлина стигна до Алис и тя започна да се клати. Хвърли бегъл поглед към Тамара, която и отговори с това да спре.
- Мисля, че е време да се махаш - каза Ванеса след като спря атаката си и Алис успя да застане стабилно на краката си. - Може да имам добър самоконтрол, но съм гладна, а не обичам да пия животинска кръв, така че хапвам хорца.
Върнете се в началото Go down
http://hogwartsmagicschool.bulgarianforum.net/forum.htm
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   Вто Сеп 08, 2009 4:01 pm

Болката в ума на Алис се увеличаваше, но не я интересуваше. Нямаше какво да крие от двете. Или поне нямаше защо ... не можеха да видят нещата, които бяха от значение.

По бледото лице на Блек пробягна усмивка.
- Какво е усещането да изтисквате силите ми? Някаква чест?
Смехът на Алис смути другите две и оттекна в небето като гръмотевица. Тамара усети как напрежението от усилието да достигне до мозъка на Блек намалява. Тя не се съпротивляваше. Нямаше да им достави това удоволствие.

Алис усети как болката си отива. Бурята се засили. Беше ги ядосала без дори да прави нещо. Усмихна се отново, едва видимо. Дъждът пръскаше жестоко. Вампирката можеше да прикрие емоциите на лицето си , но не и на небето ...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: На поляните ....   

Върнете се в началото Go down
 
На поляните ....
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
magicschool-hogwarts :: Около Хогуортс. :: Поляните-
Идете на: